[vc_row css=”.vc_custom_1489606111899{padding-top: 22px !important;padding-right: 55px !important;padding-bottom: 22px !important;padding-left: 55px !important;background-color: #ffffff !important;}”][vc_column width=”1/4″][mc_icon style=”hexagon” icon_feature=”medical-document” url=”#PCRtext” url_target=”same_window” title=”Какво представляват високоспециализираните ДНК изследвания – PCR?” top_margin=”page-margin-top”][box_header title=”Какво представляват високоспециализираните ДНК изследвания – PCR?” bottom_border=”0″ top_margin=”page-margin-top”][/vc_column][vc_column width=”1/4″][mc_icon style=”hexagon” icon_feature=”medical-document” url=”#PCRtext2″ url_target=”same_window” title=”Най-често срещани заболявания предавани по полов път” top_margin=”page-margin-top”][box_header title=”Най-често срещани заболявания предавани по полов път” bottom_border=”0″ top_margin=”page-margin-top”][/vc_column][vc_column width=”1/4″][mc_icon style=”hexagon” icon_feature=”medical-document” url=”#BV” url_target=”same_window” title=”Най-често срещани заболявания предавани по полов път” top_margin=”page-margin-top”][box_header title=”още” bottom_border=”0″ top_margin=”page-margin-top”][/vc_column][vc_column width=”1/4″][/vc_column][/vc_row][vc_row type=”full-width” full_height=”yes” equal_height=”yes” content_placement=”middle” css=”.vc_custom_1489605099683{padding-top: 50px !important;padding-bottom: 50px !important;background: #ffffff url(http://novalab.bg/wp-content/uploads/2017/02/microscope.jpg?id=3277) !important;background-position: center !important;background-repeat: no-repeat !important;background-size: cover !important;}”][vc_column width=”1/4″][/vc_column][vc_column width=”3/4″][vc_empty_space][vc_column_text]

Какво представляват високоспециализираните
ДНК изследвания – PCR?

[/vc_column_text][vc_empty_space][vc_tta_tabs style=”modern” color=”green” spacing=”5″ gap=”5″ active_section=”1″ pagination_style=”flat-rounded” pagination_color=”green” css_animation=”bottom-to-top” no_fill_content_area=”true” css=”.vc_custom_1489898471078{margin-top: 15px !important;}”][vc_tta_section i_type=”material” i_icon_material=”vc-material vc-material-class” add_icon=”true” title=”Класически PCR ” tab_id=”PCR” el_class=”sec1″][dropcap label_background_color=”#7cba3d”]Kласически PCR – Polymerase Chain Reaction – полимеразна верижна реакция: Експериментален метод от молекулярната биология и молекулната диагностика, открита от Кари Мулис . Състои се от няколко стъпки, след които броят на началните ДНК молекули в пробата е увеличен. Това е необходимо, когато няма на разположение достатъчно ДНК за експерименти и анализ.[/dropcap][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=”material” i_icon_material=”vc-material vc-material-exposure” add_icon=”true” title=”Възможности” tab_id=”PCR2″][dropcap label=”2″ label_background_color=”#7cba3d”]PCR дава възможност на изследователите да произвеждат милиони копия на определена последователност на ДНК за около два часа. Този метод определя самата ДНК или РНК и позволява да се осъществи директно откриване например на инфекциозен агент или на генетична мутация. С негова помощ една молекула ДНК може да се открие в присъствие на милиони други молекули ДНК, Този автоматизиран процес заобикаля необходимостта от използване на бактерии за увеличаване броя на копията на ДНК. Разработена през 1983 г. PCR сега е обща и често незаменими техника, която се използва в медицински и биологични лаборатории за научноизследователска дейност за различни приложения.[/dropcap][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=”material” i_icon_material=”vc-material vc-material-arrow_forward” add_icon=”true” title=”Приложения” tab_id=”PCR3″][dropcap label=”3″ label_background_color=”#7cba3d”]Приложения на PCR в диагностиката на болестите:

 

  • PCR позволява откриване на наличие или съответно отсъствие на даден патоген – бактериални, вирусни инфекции и паразитози
  • Видова идентификация – един от най-бързите методи за целта
  • Генотипизиране – типизиране на щамовете
  • Ранна диагностика на злокачествени заболявания –
    левкемии, лимфоми и др.
  • Диагностика на наследствени заболявания
  • Генотипиране на известни мутации
  • Идентифициране на генетични отпечатъци – използва се
    в криминалистиката и тестовете за бащинство

Намножаване на ДНК/РНК за последващи процедури –
блот, секвениране и т.н.[/dropcap][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=”material” i_icon_material=”vc-material vc-material-visibility” add_icon=”true” title=”ДНК” tab_id=”PCR4″][dropcap label=”4″ label_background_color=”#008238″]ДНК  (Дезоксирибонуклеинова киселина) –  нуклеинова киселина, която носи генетичните инструкции за биологическото развитие на всички клетъчни форми на живот и много от вирусите. Нуклеиновите киселини са изградена от захари, пуринови, пиримидинови бази и остатък от фосфорна киселина. Основната функция на молекулата на ДНК е дълготрайното съхранение на информация  –> носител на генетичната информация.  Представенa е от двойноверижна спирала изградена от нуклеотиди.

ДНК-биологична функция – репликация на
генетичната информация.

РНК-биологична функция – транскрипция и транслация на генетичната информация.[/dropcap][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=”material” i_icon_material=”vc-material vc-material-hourglass_empty” add_icon=”true” title=”Изолиране на ДНК и РНК” tab_id=”PCR5″][dropcap label=”5″ label_background_color=”#008238″]Вид на пробата:

 

  • кръв, серум, плазма, урина
  • тъкани и клетки – бактериална култура, клетъчни култури, бели кръвни клетки, епителни клетки
  • слюнка, фецес, сперма, кости, зъби, косми и т.н.
  • перикардиална, плеврална, асцитна течност, спинална, синовиална, амниотична течност и т.н.

[/dropcap][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=”material” i_icon_material=”vc-material vc-material-fingerprint” add_icon=”true” title=”Проба” tab_id=”PCR6″][dropcap label=”6″ label_background_color=”#008238″]Общи изисквания към пробата:

 

  • не се препоръчва замразяване на кръв, серум, плазма и урина
  • ДНК/РНК трябва да се изолират в рамките на 48 ч. от вземане на биологичния материал, който се съхранява на 4 градуса /изключения – тъкан, клетъчна култура и клетъчна фракция/
  • ДНК е стабилна молекула, може да се работи на стайна температура и може да се съхранява продължително време на – 20 градуса, но трябва да се избягва често размразяване и замразяване.
  • РНК е нестабилна молекула (разграждане от ензими РНази), съхранява се на – 80 градуса, като се избягва честото размразяване и замразяване. С проба може да се работи до 1-2 ч.
  • Препоръчва се РНК да бъде превърната в копие ДНК, което може да се съхранява на -20 градуса, или да се анализира в същия ден.
  • в зависимост от диагностичната цел може да бъде необходима предварителна обработка на материала – набогатяване, изолиране на клетъчни фракции, предварителна амплификация и т.н.

[/dropcap][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=”material” i_icon_material=”vc-material vc-material-directions_walk” add_icon=”true” title=”Вземане на пробата” tab_id=”PCR7″][dropcap label=”7″ label_background_color=”#008238″]Вземане на пробата:

  • Кръв за анализ може да се вземе кръв от вена, артерия, капиляри, като се предпочита венозната кръв – венепункция и капилярна кръв – кожна пункция чрез ланцети при малки деца
  • Урина рядко се използва в молекулярната диагностика за геномно тестване, но в някои лаборатории я използват за скрининг на ракът на пикочния мехур и мониторинг на неговата терапия. Често се използва при молекулярно тестване за някои инфекциозни агенти, като Chlamydia и обичайните полово преносими организми. Взема се първа сутрешна урина, след тоалет, в стерилен контейнер. За бактериално изследване при детекция на уретрити са подходящи първите 20 мл., докато средните порции са най-подходчщи за откриване на нарушения в мехура, включително на геномни аномалии в клетките на мехура, свързани с неоплазмата. Може да се вземат и катетърни проби, както и супрапубична пункция.
  • За диагностика на полово предаваните заболявания /Chamydia trachomatis, Mycoplasma, Ureaplasma и др./ като правило се прави цитонамазка от епителни клетки от цервикален канал или уретра, може да се използва също слюнка и урина.

[/dropcap][/vc_tta_section][/vc_tta_tabs][/vc_column][/vc_row][vc_row type=”full-width” full_height=”yes” content_placement=”middle” css=”.vc_custom_1489603641333{padding-top: 55px !important;padding-bottom: 55px !important;background: #ffffff url(http://novalab.bg/wp-content/uploads/2017/02/bacteriablack.jpg?id=3276) !important;background-position: 0 0 !important;background-repeat: repeat !important;}”][vc_column width=”3/4″][vc_empty_space][vc_column_text]

Най-често срещани заболявания предавани по полов път

[/vc_column_text][vc_empty_space][vc_tta_tabs style=”modern” color=”blue” spacing=”5″ gap=”5″ active_section=”1″ pagination_style=”flat-rounded” pagination_color=”blue” css_animation=”bottom-to-top” no_fill_content_area=”true” css=”.vc_custom_1489603714799{margin-top: 15px !important;}”][vc_tta_section i_type=”material” i_icon_material=”vc-material vc-material-bug_report” add_icon=”true” title=”Бактериална вагиноза – Bacterial Vaginosis (BV)” tab_id=”BV” el_class=”sec1″][dropcap label_background_color=”#42b3e5″]Бактериалната вагиноза е най-честата причина за наличие на флуор при жени в репродуктивна възраст. Характеризира се с патологично разрастване на нормална вагинална флора, съпроводено от изчерпване на водороден прекис-продуциращите лактобацили и свръхразмножаване на анаеробни Бактерии асоциирани с BV:

  • Gardnerella vaginalis – 95%
  • Prevotella spp. – 76%
  • Peptostreptococcus spp. – 36%
  • Mobiluncus spp. – 24%
  • Mycoplasma hominis – 48-63%
  • Aнаеробни микроорганизми – живеещи при отсъствие на кислород, използвайки други окислители за катаболитните си процеси

Сексуално предавана ли е бактериалната вагиноза?

Полово-предаваният път не е задължителен, но по-висок % на заболеваемост се наблюдава при полово активни жени. Партньорите на пациентки с BV може да имат уретрит асоцииран с G. Vaginalis. Лечението на сексуалния партньор не предпазва от рецидиви (повторна поява на инфекцията) при жената. Сексуално не-активни жени също могат да имат BV.

Симптоми: лоша миризма и сиво-бял флуор.

Клинично протичане: Бактериалната вагиноза може да протече с изявени симптоми или безсимптомно при 1/2 от пациентките. Инфекцията протича, както остро, така и епизодично. Рецидиви се наблюдава при 30% от пациентките до три месеца след лечение, а също и периодични появи на инфекцията Макар и рядко са описани случаи на спонтанно обратно развитие (изчезване на инфекцията).

Диагноза: Изследва се вагиналното съдържимо, като се измерва се рН. При стойност на рН > 4,5 и отделена остра миризма на риба при накапване с калиева основа, така наречения “whiff test”, може да бъде поставена диагноза. На микроскопски препарат от вагинален секрет се наблюдават т.нар. ”clue cells” – това са разрушени епителни клеки с полепнали по тях G. vaginalis.[/dropcap][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=”material” i_icon_material=”vc-material vc-material-filter_tilt_shift” add_icon=”true” title=”Трихомоназа – Тrichomoniasis ” tab_id=”Тrichomoniasis”][dropcap label=”2″ label_background_color=”#0384ce”]Трихомоназата е вагинална инфекция, която се причинява от паразита Trichomonas vaginalis (протозои с централно ядро и 4 камшичета). У жената причинява инфекциозен вагинит, а при мъжа-баланит, баланопостит и слабо проявен уретрит. Мъжете могат да служат като асимптомен резервоар и вектор на трансмисия.

Сексуално предавана ли е трихомоназата?

Да. Инфекцята се предава почти изключително по полов път. Има описана и не- сексуална трансмисия – изолиране на T. vaginalis от тоалетни чинии, бани, както и при не достатъчно хлориране на водни басейни.

Симптоми: У жени симптомите са обилно зеленикаво-жълто пенесто вагинално течение с тежка сладникава миризма. В 10-15% от жените и в 50% от мъжете може да има безсимптомно носителство.

Диагноза: При гинекологичен преглед се установява зачервяване на шийката на матката, т. нар. “ягодов цервикс”. Диагнозата се поставя след изготвяне и наблюдаване на нативен препарат, изолиране на причинителя на специална среда и търсене на антиген и ДНК.[/dropcap][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=”material” i_icon_material=”vc-material vc-material-flare” add_icon=”true” title=”Кандидоза – Candidiasis” tab_id=”Candidiasis”][dropcap label=”3″ label_background_color=”#0384ce” custom_label_background_color=”#1e73be”]Кандидозата е вид инфекция причинена от дрождeподобни гъбички от от род Candida, най-честата от които е Candida albicans. Гъбичките от род Candida са широко разпространени в околната среда и са нормални обитатели по кожата и лигавицата на човека. При продължително лечение с антибиотични средства например се стига до силно потискане на нормалната за човека флора и възниква състояние наречено дисбактериоза. Тогава се създават благоприятни условия за размножаване на гъбите, намиращи се в човешкият организъм и е възможно развитието на кандидоза. Същото се получва и при понижаване на имунната защита на макроогранизма, при болести на обмяната на веществата, при увреждане на кожата и др.

75% от жените имат поне един епизод от този тип инфекции, като от инфектираните 40-50% развиват рецидиви.

Сексуално предавана ли е кандидозата?

Не. Тази инфекция не е полова предавана. Тези дрождеподобни гъбички са нормални обитатели на вагината и гастро-интестиналния тракт, но при някои условия (прием на антибиотици, кортикостероиди, бременност, орални контрацептиви, диабет, генетична предразположеност и др…) броят им се увеличава и се развива възпаление.

Симптоми: При жени – наблюдава се сърбеж, парене при уриниране и бяло или жълто гъсто, подобно но кисело мляко вагинално течение. При мъже – 10 % от партньорите развиват кандидозен баланит.

Диагноза: Поставя се с микробиологично изследване на вагиналното съдържимо чрез специални хранителни среди и микроскопски препарати.[/dropcap][/vc_tta_section][vc_tta_section i_type=”material” i_icon_material=”vc-material vc-material-fingerprint” add_icon=”true” title=”Хламидиаза – Chlamydiosis” tab_id=”Chlamydiosis”][dropcap label=”4″ label_background_color=”#42b3e5″]Хламидиазата  е инфекция причинена от вътреклетъчния микроорганизам  Chlamidia trachomatis, възлов проблем, засягащ репродуктивното здраве. Тя е най-значимата сексуално предавана инфекция в икономически аспект след ХИВ инфекцията – над 700 милиона регистрирани случаи в света. Действителното разпространение и честота са много по-големи, поради хроничните и асимптоматични случаи. Често гениталната хламидийна инфекция персистира месеци и години със сериозни усложнения, особено при жени.

Сексуално предавана ли е гениталната хламидийна инфекция?

Да. Предава се по полов път.

Клинично протичане: И при мъже и при жени по-често протича без клинични признаци.

Симптоми: При мъже – развива се уретрит, епидидимит или простатит. Инфекцията протича със почти прозрачен секрет от уретрата със или без възпаление, болка, парене, дразнене и често уриниране. Хламидийната инфекция може да бъде причина за стерилитет и при мъжете. При жени – в 70% от случаите протича като асимптомна самоограничаваща се инфекция. Може да причини цервицит, характеризиращ се с воднист или мукопурулентен секрет, кървене при допир и ранимост на лигавицата. Може да е и тежко заболяване със сериозни усложнения на репродуктивния тракт на жената.[/dropcap][/vc_tta_section][/vc_tta_tabs][/vc_column][vc_column width=”1/4″][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_raw_html]JTNDc3R5bGUlM0UlMEEudGhlbWUtcGFnZSUyMCU3QiUyMHBhZGRpbmctYm90dG9tJTNBJTIwMHB4JTNCJTIwJTdEJTBBJTIzUENSJTIwJTNFJTIwZGl2LnZjX3R0YS1wYW5lbC1ib2R5JTJDJTIwJTIzUENSMiUyMCUzRSUyMGRpdi52Y190dGEtcGFuZWwtYm9keSUyQyUyMCUyM1BDUjMlMjAlM0UlMjBkaXYudmNfdHRhLXBhbmVsLWJvZHklMkMlMjAlMjNQQ1I0JTIwJTNFJTIwZGl2LnZjX3R0YS1wYW5lbC1ib2R5JTJDJTIwJTIzUENSNSUyMCUzRSUyMGRpdi52Y190dGEtcGFuZWwtYm9keSUyQyUyMCUyM1BDUjYlMjAlM0UlMjBkaXYudmNfdHRhLXBhbmVsLWJvZHklMkMlMjAlMjNQQ1I3JTIwJTNFJTIwZGl2LnZjX3R0YS1wYW5lbC1ib2R5JTJDJTIwJTIzJUQwJUEycmljaG9tb25pYXNpcyUyMCUzRSUyMGRpdi52Y190dGEtcGFuZWwtYm9keSUyQyUyMCUyM0JWJTIwJTNFJTIwZGl2LnZjX3R0YS1wYW5lbC1ib2R5JTJDJTIwJTIzQ2FuZGlkaWFzaXMlMjAlM0UlMjBkaXYudmNfdHRhLXBhbmVsLWJvZHklMkMlMjAlMjNDaGxhbXlkaW9zaXMlMjAlM0UlMjBkaXYudmNfdHRhLXBhbmVsLWJvZHklMjAlN0IlMEFiYWNrZ3JvdW5kLWNvbG9yJTNBJTIwcmdiYSUyODI1NSUyQyUyMDI1NSUyQyUyMDI1NSUyQyUyMDAuODYlMjklM0IlMEElMjAlMjAlMjAlMjBwYWRkaW5nJTNBJTIwNSUyNSUzQiUwQSUyMCUyMCUyMCUyMGJvcmRlci1yYWRpdXMlM0ElMjA1cHglM0IlMEElMjAlMjAlMjAlMjBtYXJnaW4lM0ElMjAzJTI1JTNCJTBBJTdEJTBBYm9keSUyMCUzRSUyMGRpdi5zaXRlX2NvbnRhaW5lci5mdWxsd2lkdGglMjAlM0UlMjBkaXYudGhlbWVfcGFnZS5yZWxhdGl2ZSUyMCUzRSUyMGRpdiUyMCUzRSUyMGRpdiUzQW50aC1jaGlsZCUyODIlMjklMjAlM0UlMjBkaXYudmNfcm93LndwYl9yb3cudmNfcm93LWZsdWlkLnZjX2N1c3RvbV8xNDg3NjI3NjI0MDc0LnZjX3Jvdy1oYXMtZmlsbC5wYWdlX21hcmdpbl90b3Bfc2VjdGlvbi52Y19yb3ctby1mdWxsLWhlaWdodC52Y19yb3ctby1jb2x1bW5zLW1pZGRsZS52Y19yb3ctby1jb250ZW50LW1pZGRsZS52Y19yb3ctZmxleCUyMCUzRSUyMGRpdi53cGJfY29sdW1uLnZjX2NvbHVtbl9jb250YWluZXIudmNfY29sLXNtLTglMjAlM0UlMjBkaXYlMjAlM0UlMjBkaXYud3BiX3RleHRfY29sdW1uLndwYl9jb250ZW50X2VsZW1lbnQlMjAlM0UlMjBkaXYlMjAlM0UlMjBoMiUyMCUzRSUyMHN0cm9uZyUyMCU3QiUyMGJhY2tncm91bmQtY29sb3IlM0ElMjByZ2JhJTI4MjU1JTJDJTIwMjU1JTJDJTIwMjU1JTJDJTIwMC44NiUyOSUyMCUyMWltcG9ydGFudCUzQiUwQSUyMCUyMCUyMCUyMGxpbmUtaGVpZ2h0JTNBJTIwMS4yZW0lM0IlMEElN0QlMEFib2R5JTIwJTNFJTIwZGl2LnNpdGVfY29udGFpbmVyLmZ1bGx3aWR0aCUyMCUzRSUyMGRpdi50aGVtZV9wYWdlLnJlbGF0aXZlJTIwJTNFJTIwZGl2JTIwJTNFJTIwZGl2JTNBbnRoLWNoaWxkJTI4MiUyOSUyMCUzRSUyMGRpdi52Y19yb3cud3BiX3Jvdy52Y19yb3ctZmx1aWQudmNfY3VzdG9tXzE0ODc2Mjc2MjQwNzQudmNfcm93LWhhcy1maWxsLnBhZ2VfbWFyZ2luX3RvcF9zZWN0aW9uLnZjX3Jvdy1vLWZ1bGwtaGVpZ2h0LnZjX3Jvdy1vLWNvbHVtbnMtbWlkZGxlLnZjX3Jvdy1vLWNvbnRlbnQtbWlkZGxlLnZjX3Jvdy1mbGV4JTIwJTNFJTIwZGl2LndwYl9jb2x1bW4udmNfY29sdW1uX2NvbnRhaW5lci52Y19jb2wtc20tOCUyMCUzRSUyMGRpdiUyMCUzRSUyMGRpdi53cGJfdGV4dF9jb2x1bW4ud3BiX2NvbnRlbnRfZWxlbWVudCUyMCU3QiUyMG1hcmdpbi1sZWZ0JTNBJTIwNCUyNSUzQiUyMCU3RCUwQWJvZHklMjAlM0UlMjBkaXYuc2l0ZS1jb250YWluZXIuZnVsbHdpZHRoJTIwJTNFJTIwZGl2LnRoZW1lLXBhZ2UucmVsYXRpdmUlMjAlM0UlMjBkaXYuY2xlYXJmaXglMjAlM0UlMjBkaXYudmNfcm93LndwYl9yb3cudmNfcm93LWZsdWlkLnZjX2N1c3RvbV8xNDg5NjAyMzIzODMyLnZjX3Jvdy1oYXMtZmlsbC5mdWxsLXdpZHRoLnZjX3Jvdy1vLWZ1bGwtaGVpZ2h0LnZjX3Jvdy1vLWNvbHVtbnMtbWlkZGxlLnZjX3Jvdy1vLWNvbnRlbnQtbWlkZGxlLnZjX3Jvdy1mbGV4JTIwJTNFJTIwZGl2LndwYl9jb2x1bW4udmNfY29sdW1uX2NvbnRhaW5lci52Y19jb2wtc20tOSUyMCU3QiUyMG1hcmdpbi1sZWZ0JTNBJTIwNCUyNSUzQiUyMCU3RCUwQSUyM1BDUnRleHQyJTIwJTdCJTIwbWFyZ2luLWxlZnQlM0ElMjA1JTI1JTNCJTIwJTdEJTBBJTIzUENSdGV4dDIlMjAlM0UlMjBzdHJvbmclMjAlN0IlMEElMjAlMjAlMjAlMjBjb2xvciUzQSUyMCUyM2Y5ZjlmOSUzQiUwQSUyMCUyMCUyMCUyMHBhZGRpbmclM0ElMjAxNXB4JTNCJTBBJTIwJTIwJTIwJTIwJTIwbGluZS1oZWlnaHQlM0ElMjAzZW0lM0IlMEElMjAlMjAlMjAlMjBiYWNrZ3JvdW5kLWNvbG9yJTNBJTIwcmdiYSUyODkxJTJDJTIwMTIwJTJDJTIwMjEyJTJDJTIwMC44JTI5JTNCJTBBJTIwJTIwJTIwJTIwYm9yZGVyLXJhZGl1cyUzQSUyMDVweCUzQiUwQSU3RCUwQWgyJTIzUENSdGV4dCUyMCU3QiUyMGJvcmRlci1yYWRpdXMlM0ElMjA1cHglM0IlMjAlN0QlMEElM0MlMkZzdHlsZSUzRQ==[/vc_raw_html][/vc_column][/vc_row]