1. Нормално ли е наличието на влагалищния флуор или т.нар бяло течение?

Физиологичния вагинален секрет е бяла или прозрачна течност без мирис, като количеството /1-4 мл/ и консистенцията му варират през менструационния цикъл. Секретът може да е по-силен по време на бременността, по време на прием на орални контрацептиви или по време на овулация.

Нормалната вагинална флора се състои от бактерии, аероби и анаероби; доминира род Lactobacillus. Лактобацилите образуват водороден пероксид, токсичен за патогенните микроорганизми; те поддържат вагиналното pH 3.8 – 4.2. Промяна във вагиналното pH може да промени вагиналната флора и да доведе до прекомерно размножаване на патогени. При здрави жени вагината съдържа 109 бактериални CFU/g секрет (колоно-образуващи единици за гр. секрет).

Секрет се състои от :

  • Вулварен секрет – от себацейните, потни, Бартолинови жлези и жлезите на Skene;
  • Трансудат от вагиналните стени и епителни вагинални клетки;
  • Цервикални клетки, цервикален мукус, секрет от ендометриума и тръбите;
  • Микроорганизми и метаболитните им продукти

Фактори променящи вагиналната екосистема:

  • Хигиенни продукти;
  • Душове;
  • Контрацептиви;
  • Вагинални медикаменти;
  • Антибиотици;
  • Секс;
  • Смяна на сексуалния партньор;
  • Стрес;
  • Полово-предаваните инфекции и др.

2. Най-чести заболявания

Бактериална вагиноза

Тя е най-честата причина за наличие на флуор при жени в репродуктивна възраст. Характеризира се с патологично разрастване на нормална вагинална флора, съпроводено от изчерпване на водороден прекис-продуциращите лактобацили и свръх размножаване на анаеробни бактерии асоциирани с BV:

  • Gardnerella vaginalis 95%
  • Prevotella spp. 76%
  • Peptostreptococcus spp. 36%
  • Mobiluncus spp. 24%
  • Mycoplasma hominis 48-63%
  • Aнаероби

Сексуално предавана ли е бактериалната вагиноза?
Полово-предаваният път не е задължителен, но по-висок % на заболеваемост се наблюдава при полово активни жени.

Партньорите на пациентки с BV може да имат уретрит асоцииран с G. vaginalis. Лечението на сексуалния партньор не предпазва от рецидиви при жената. Сексуално не-активни жени също могат да имат BV.

Симптоми: лоша миризма, сиво-бял флуор.

Клинично протичане: Бактериалната вагиноза може да протече с изявени симптоми или без симптоми (при 1/2 от пациентките). Инфекцията понякога протича остро или на епизоди. Рецидиви (поява отново на инфекцията) може да се наблюдава при 30% от пациентките три месеца след лечение. Бактериалната вагиноза може да се появява през определени периоди.

Макар и рядко са описани случаи на спонтанно обратно развитие (изчезване на инфекцията).

Диагноза се поставя като се изследва вагиналното съдържимо и то има рН > 4,5 и при накапване с КОН се отдели рибна миризма (“whiff test”). На микроскопски препарат от вагинален секрет се наблюдават т.нар. ”clue cells” или това са разрушени епителни клеки с полепнали по тях G. vaginalis.

Трихомоназа

Трихомоназата е вагинална инфекция, която се причинява от паразита Trichomonas vaginalis (протозои с централно ядро и 4 камшичета).

У жената причинява инфекциозен вагинит, а при мъжа-баланит и баланопостит и слабо проявен уретрит. Мъжете могат да служат като асимптомен резервоар и вектор на трансмисия.

Сексуално предавана ли е трихомоназата?
Да. Инфекцята се предава почти изключително по полов път. Има описана и не- сексуална трансмисия – изолиране на T. vaginalis от тоалетни чинии, бани, не достатъчно хлориране на водни басейни.

Симптоми: У жени симптомите са обилно зеленикаво-жълто пенесто вагинално течение с тежка сладникава миризма. В 10-15% от жените и в 50% от мъжете може да има безсимптомно носителство. При гинекологичен преглед се установява зачервяване на шийката на матката, т. нар. “ягодов цервикс”.

Диагнозата се поставя след изготвяне и наблюдаване на нативен препарат, изолиране на причинителя на специална среда и търсене на антиген и ДНК.

Кандидоза

Причинява се от дрождeподобни гъбички от от род Candida, най-честата от които е C.albicans.

Гъбичките от род Candida са широко разпространени в околната среда и са нормални обитатели по кожата и лигавицата на човека. При продължително лечение с антибиотични средства например се стига до силно подтискане на нормалната за човека флора и възникава състояние наречено дисбактериоза. Тогава се създават благоприятни условия за размножаване на гъбите, намиращи се в човешкият организъм и е възможно развитието на кандидоза. Същото се получва и при понижаване на имунната защита на макроогранизма и при болести на обмяната на веществата, при увреждане на кожата и др.

75% от жените имат поне един епизод VVC, като от инфектираните 40-50% развиват рецидиви.

Сексуално предавана ли е кандидозата?
Не. Тази инфекция не е полова предавана. Тези дрождеподобни гъбички са нормални обитатели на вагината и гастро-интестиналния тракт, но при някои условия (прием на антибиотици, кортикостероиди, бременност, орални контрацептиви, диабет, генетична предразположеност и др…) броят им се увеличава и се развива възпаление.

Симптоми: При жени – наблюдава се сърбеж, парене при уриниране и бяло или жълто гъсто, подобно но кисело мляко вагинално течение. При мъже – 10 % от партньорите развиват кандидозен баланит.

Диагнозата се поставя с микробиологично изследване на вагиналното съдържимо чрез специални хранителни среди и микроскопски препарат.

Генитална хламидийна инфекция

Причинява се от C. trachomatis.

Хламидийната инфекция е възлов проблем, засягащ репродуктивното здраве. Тя е най-значимата сексуално предавана инфекция в икономически аспект след ХИВ инфекцията. В света около 700 милиона души са регистрирани с тази инфекция. Действителното разпространение и честота са много по-големи, поради хроничните и асимптоматични случаи. Често гениталната хламидийна инфекция персистира месеци и години със сериозни усложнения, особено при жени.

Сексуално предавана ли е гениталната хламидийна инфекция?
Да. Предава се по полов път.
Клинично протичане: И при мъже и при жени по-често протича без всякакви клинични признаци.

ГХИ при мъже: Развивасе уретрит, епидидимит или простатит. Инфекцията протича със почти прозрачен секрет от уретрата със или без възпаление, болка, парене, дразнене и често уриниране. Хламидийната инфекция може да бъде причина за стерилитет и при мъжете.

ГХИ при жени: В 70% от случаите протича като асимптомна самоограничаваща се инфекция. Може да причини цервицит, характеризиращ се с воднист или мукопурулентен секрет, кървене при допир и ранимост на лигавицата. ГХИ може да е и тежко заболяване със сериозни усложнения на репродуктивния тракт на жената.

3. Какво представляват високоспециализираните ДНК изследвания –PCR

Класически PCR: Polymerase Chain Reaction (полимеразна верижна реакция)
Полимеразната верижна реакция е експериментален метод от молекулярната биология и молекулната диагностика. Реакцията е открита от Кари Мулис . Тя се състои от няколко стъпки, след които броят на началните ДНК молекули е увеличен. Това е необходимо, когато няма на разположение достатъчно ДНК за експерименти и анализ.

PCR дава възможност на изследователите да произвеждат милиони копия на определена последователност на ДНК за около два часа. Този метод определя самата ДНК или РНК и позволява да се осъществи директно откриване например на инфекциозен агент или на генетична мутация. С негова помощ една молекула ДНК може да се открие в присъствие на милиони други молекули ДНК, Този автоматизиран процес заобикаля необходимостта от използване на бактерии за увеличаване броя на копията на ДНК.

Разработена през 1983 г. PCR сега е обща и често незаменими техника, която се използва в медицински и биологични лаборатории за научноизследователска дейност за различни приложения.

Приложения на PCR в диагностиката на болестите:

  • PCR позволява откриване на наличие или съответно отсъствие на даден патоген /бактериални и вирусни инфекции, паразитози/;
  • Видова идентификация (става само за няколко часа)
  • Генотипизиране (при епидемиологични взривове – типизиране на щамовете)
  • Ранна диагностика на злокачествени заболявания (пр.левкемии и лимфоми);
  • Диагностика на наследствени заболявания
  • Генотипиране на известни мутации
  • Идентифициране на генетични отпечатъци (използва в криминалистиката и тестовете за бащинство)
  • Намножаване на ДНК/РНК за последващи процедури (блот секвениране)
  • други

Нуклеинови киселини:

Захари, пуринови/пиримидинови бази, остатък от фосфорна киселина

ДНК (Дезоксирибонуклеинова киселина) е нуклеинова киселина, която носи генетичните инструкции за биологическото развитие на всички клетъчни форми на живот и много от вирусите. Основната функция на молекулата на ДНК е дълготрайното съхранение на информация.

  • двойноверижна спирала
  • изградена от нуклеотиди
  • носител на генетичната информация

ДНК-биологична функция – репликация на генетичната информация.
РНК-биологична функция – транскрипция и транслация на генетичната информация.

Изолиране на ДНК и РНК:

  1. Вид на пробата: биологични течности- кръв, серум, плазма, урина, тъкан, клетки- бактериална култура, клетъчни култури, бели кръвни клетки, епителни клетки -тампон; слюнка, фецес, сперма; кости, зъби, косми; перикардиална, плеврална, асцитна течност, спинална, синовиална, амниотична течност
  2. Общи изисквания към пробата: не се препоръчва замразяване на кръв, серум, плазма и урина
  • ДНК/РНК трябва да се изолират в рамките на 48 ч. от вземане на биологичния материал, който се съхранява на 4 градуса, ако не е тъкан/клетъчна култура/клетъчна фракция
  • ДНК е стабилна молекула, може да се работи на стайна температура и може да се съхранява продължително време на -20 градуса; да се избягва честото размразяване и замразяване на ДНК-проби
  • РНК е нестабилна молекула (разграждане от ензими РНази)- да се съхранява на – 80 градуса; да се избягва честото размразяване и замразяване на РНК-пробата; да се работи до 1-2 ч.
  • препоръчително е РНК да се превърне в копие ДНК, която може да се съхранява на -20 градуса, или да се анализира същия ден
  • в зависимост от диагностичната цел може да се наложи предварителна обработка на материала- набогатяване, изолиране на клетъчни фракции, предварителна амплификация и др.

Вземане на пробата:

  • кръв за анализ може да се вземе кръв от вена, артерия, капиляри; за предпочитане е венозната (венепункция); капилярна кръв (кожна пункция чрез ланцети)- при малки деца
  • урина- рядко се използва в молекулярната диагностика за геномно тестване; някои лаборатории я използват за скрининг на ракът на пикочния мехур и мониторинг на неговата терапия; често се използва при молекулярно тестване за някои инфекциозни агенти Chlamydia, обичайните полово преносими организми; взема се първа сутрешна урина, след тоалет, в стерилен контейнер; бактериално изследване- първите 20 мл са подходящи за детекция на уретрити, докато средните порции са най-подходчщи за откриване на нарушения в мехура, включително на геномни аномалии в клетките на мехура, свързани с неоплазма; може да се вземат и катетърни проби и проби от супрапубична пункция
  • за диагностика на полово предаваните заболявания /Chamydia trachomatis, Mycoplasma, Ureaplasma и др./ като правило се прави цитонамазка от епителни клетки от цервикален канал или уретра, може да се използва слюнка и урина

4. Гъбични заболявания

МИКОЗИ

Микозите (гъбични заболявания на кожата и кожните придатъци) се смятат за едни от най-често срещаните болести в човешката патология. Те се причиняват от гъбички (фунги), които са еукариотни микроорганизми с високо развита клетъчна структура. Повечето от гъбите са сапрофити и играят важна роля в кръговрата на веществата в природата. Сравнително малка част от тях имат приложение в бита (участват във ферментацията на алкохола, хляба, в пивоварната индустрия, производството на антибиотици и др.).

От описаните до момента над 100 000 гъбични вида около 100 се свързват с човешките и животински микотични инфекции. По-голям е броят на условно-патогенните гъбични видове, които причиняват опортюнистични инфекции – над 500, а тенденцията е техният брой да нараства. Патогенните (зависими от живи гостоприемници) гъбични видове са няколко и са свързани с определени географски ареали.

През последните две десетилетия броят на пациентите с риск от сериозни гъбични инфекции нараства много. Провежданата в продължение на години профилактика и терапия на микози с широкоспектърни противогъбични препарати води до отчитане на повишена устойчивост на гъбичните патогени. Поради високият процент заболеваемост и смъртност, изключително важно е изучаването на резистентността спрямо използваните в медицинската практика антимикотици. Задълбочаването на проблема с антимикотичната резистентност може да се избегне чрез внедряване и провеждане в клиничните микробиологични лаборатории на методи за определяне лекарствена чувствителност на медицински значими дрожди.

От описаните до момента над 100 000 гъбични вида около 100 се свързват с човешките и животински микотични инфекции. По-голям е броят на условно-патогенните гъбични видове, които причиняват опортюнистични инфекции – над 500, а тенденцията е техният брой да нараства. Патогенните (зависими от живи гостоприемници) гъбични видове са няколко и са свързани с определени географски ареали.

През последните две десетилетия броят на пациентите с риск от сериозни гъбични инфекции нараства много. Провежданата в продължение на години профилактика и терапия на микози с широкоспектърни противогъбични препарати води до отчитане на повишена устойчивост на гъбичните патогени. Поради високият процент заболеваемост и смъртност, изключително важно е изучаването на резистентността спрямо използваните в медицинската практика антимикотици. Задълбочаването на проблема с антимикотичната резистентност може да се избегне чрез внедряване и провеждане в клиничните микробиологични лаборатории на методи за определяне лекарствена чувствителност на медицински значими дрожди.

Развитието на микотично заболяване на кожата в повечето случаи се улеснява от наличие на т.нар. предразполагащи фактори. Такива могат да бъдат поддържането на влажна среда в съответната кожна област – при често изпотяване, носене на изкуствени материи, при наличие на съпътстващи заболявания като диабет или заболявания на периферната нервна система и др.

DERMATOPHYTOSIS
(=Tinea = Ringworm)

Дерматофитозите са най-честите инфекции на кожата и придатъците й- косата или ноктите, причинена от група кератинофилни гъбички, наречени дерматофити.

Консумират кератина като го разграждат с кератинази

Предразполагащи фактори за развитието на микозите са: диабет, затлъстяване, заболявания увреждащи имунната система (СПИН), както и терапевтични мероприятия (продължителна кортикостероидна терапия).

Клиника:

  • Кожа: овални, сухи, еритематозни, сквамозни, папулозни лезии
  • Коса: типични лезии,”kerion”, “alopecia”
  • Нокти: удебелени, деформирани, трошливи, с променен цвят, поднокътно натрупване на разрушена тъкан.

Tinea capitis (микоза на главата)– Дерматофитна инфекция на кожата на главата. Причинителите са от родовете Трихофитон и Микоспорон. Заразяването става при контакт с болно животно или човек. Засяга се косъма- спорите се струпват около косъма като маншон или косменото стъбло се изпълва със спори. По кожата на главата се наблюдават единични или множествени обезкосмени полета, които могат да се сливат. Космите са начупени на нивото на кожата. Кожата в засегнатите полета е залющена, но възпалителни прояви липсват. При Tinea capitis favosa– засегнатата кожа на главата е зачервена и леко залющена. Върху нея се образуват подобни на семена на чушки образувания наречени скутулуми, здраво прикрепени към подлежащият косъм. Съседните скутулуми могат да се слеят.

Tinea barbae Дерматофитна инфекция на кожата на окосмената част на лицето при мъже. Причинителите са животински видове от род Трихофитон и Микроспорон. Спорите са големи и се разполагат като маншон около косъма. Боледуват предимно животновъди. Засегнатият участък е зачервен, инфилтриран, надигнат, осеян с множество гнойни мехурчета. Те могат да се пукнат и да оформят корички. Космите лесно опадат.

Tinea pedis (микози на краката)– Кожна микоза, причинена от дерматофити, с продължително протичане и засягане на междупръстията на ходилата или свода на стъпалата. Причинителите са гъбички от родавете Trichophiton и Epidermophiton. Основен момент за появата на тази микоза е изпотяване и мацерация на междупръстията и свода на стъпалата, обусловени от носенето на неподходящи чорапи и обувки. Заболяването засяга предимно възрастните хора. Клиничната картина е разнообразна с наличие на силен сърбеж по съответните места. Кожните изменения се представят с плътни, дребни разположени в епидермиса мехурчета, които са изпълнени с бистро съдържимо. При наслагване на вторична бактериална инфекция те стават гнойни. В началото измененията са отделно разположени зачервени залющени петна, а при сливането им се обхващат дифузно целите стъпала.

Tinea pedis (Athlete’s foot)

Tinea pedis (микози на краката)– Кожна микоза, причинена от дерматофити, с продължително протичане и засягане на междупръстията на ходилата или свода на стъпалата. Причинителите са гъбички от родавете Trichophiton и Epidermophiton. Основен момент за появата на тази микоза е изпотяване и мацерация на междупръстията и свода на стъпалата, обусловени от носенето на неподходящи чорапи и обувки. Заболяването засяга предимно възрастните хора. Клиничната картина е разнообразна с наличие на силен сърбеж по съответните места. Кожните изменения се представят с плътни, дребни разположени в епидермиса мехурчета, които са изпълнени с бистро съдържимо. При наслагване на вторична бактериална инфекция те стават гнойни. В началото измененията са отделно разположени зачервени залющени петна, а при сливането им се обхващат дифузно целите стъпала.

Tinea pedis (Athlete’s foot)

Тinea unguius (микоза на ноктите) – хронично заболяване с разрушаване на нокътните плочки на ръцете и краката. Причинителите са от родовете Trichophiton и Epidermophiton. Нокътната плочка се уврежда от страничният или свободният ръб. От значение са и хроничната травма, лошата периферна кръвна циркулация, бавния разтеж на ноктите. Измененията започват като жълтеникаво петно (то може и да потъмнее) върху нокътната плочка близо до страничния ръб, което се разпространява към основата. Заедно с това нокътната плочка задебелява, става чуплива, развива се поднокътно задебеляване на роговият слой на епидермиса. Процесът последователно обхваща и други нокти.

Onychomycosis

Онихомикозата, както е известна в медицинската литература гъбичната инфекция на нокътните плочки е едно от най-често срещаните заболявания в човешкото тяло. До скоро се възприема по-скоро като естетичен проблем. Понастоящем това е смятано за един от основните гъбични проблеми на човешкото тяло, който се развива в резултат на съществуването на множество предразполагащи фактори . Заболяването трябва да бъде диагностицирано навреме и лекувано.

В най-голям процент се засягат ноктите на краката , а най-честият причинител на инфекцията в над 90% е от гъбичка от рода на дерматофитите, наречено Tryhophiton rubrum. Плесени и дрожди (най-вече Candida) също могат да предизвикат инфектиране на нокътната плочка.

Предразполагащи фактори:

  • Използване на некачествени обувки, неподходящите чорапи , които не позволяват нормалното проветряване на кожата на ходилата.
  • Липса на хигиенни навици, професионални задължения при някои професии, носещи униформени обувки не позволяват нормалното проветряване на ходилата, при което те дълго време остават във влажна среда.
  • Нарушение на периферната циркулация на кръвта при хора с разширени вени, захарен диабет,старчески изменения със забавен растеж и др.
  • Нараняване или травмиране на ноктите или околонокътното пространство.

 

Trichophyton mentagrophytes

PITYRIASIS VERSICOLOR

Хронична повърхностна инфекция на Stratum corneum

Етиология: Malassezia furfur (Pityrosporum ovale/orbiculare)липофилна дрожда

Клиника: хиперпигментирани или депигментирани макули с характерна локализация по гърди, гръб, шия и рамена, предмишници, корем.

Malassezia furfur – Dixon’s agar

Кожно-лигавична кандидоза

Синоними: candidiasis, candidosis, moniliasis

Кожно-лигавичната кандидоза е най-честата инфекция на телесните покривки, причинена от дрожди

Синоними: candidiasis, candidosis, moniliasis

 

Кожно-лигавичната кандидоза е най-честата инфекция на телесните покривки, причинена от дрожди

Етиология

Candida се развива върху жив гостоприемник. Тя е нормален обитател на гастроинтестиналния тракт, където е част от сапрофитната флора. Освен у човека дрождите от рода Candida се откриват постоянно или епизодично у множество животински организми от различни класове. Candida albicans e най-разпространеният вид. Дрождите от рода Candida могат да се изолират и от обкръжаващата среда – храна, въздух, подове, различни предмети, по-често в болнични помещения, особено в такива, в които пребивават болни с кандидозни инфекции. Най-честият начин на инфектиране при човека е ендогенният. При понижение на имунитета може да се развие инфекция на лигавиците и полулигавиците (уста, анус и гениталии), кожата и рядко дълбоки инфекции. Съществуват редица предразполагащи фактори за развитието на кандидозна инфекция на кожата и лигавиците: Локални- висока влажност, мацерация, предшестващо локално кортикостероидно или антибиотично лечение. Системни- различни форми на имунен дефицит, захарен диабет, увредено общо състояние, бременност, системно приложение на кортикостероиди, антибиотици, контрацептиви.

Орална кандидоза

Синоними: candidosis mucosae oris, soor, Stomatitis candidotica (soor), Аngulus infectiosus oris candidotica, Cheilitis candidotica

Остро или хронично възпаление на оралната мукоза или части от нея, причинено от дрожди от рода Candida.

Кандидозен вулвовагинит (Vulvovaginitis candidotica)

Синоними: Candida colpitis, vaginal trush

Възпалително заболяване на влагалището и/или на външните полови органи на жената, причинено от дрожди от рода Candida.

Епидемиология

Това е най-често срещаното заболяване на женската полова система. Приема се, че 75% от жените имат поне един епизод на вулвовагинална кандидоза по време на бременността, а 40 – 50% имат и втора атака.

Предразполагащи фактори

  • Бременност
  • Високо дозирани комбинирани орални контрацептиви и естрогенна заместителна
  • терапия
  • Терапия с широко спектърни антибиотици
  • Диабет
  • Желязо дефицитна анемия
  • Имунодефицит напр. HIV инфекция
  • Други кожни заболявания като psoriasis, lichen planus или lichen sclerosus

Етиология

Най-честият причинител е Candida albicans. Други етиологични агенти: Candida glabrata, Candida krusei, Candida tropicalis.

Патогенеза

Основните механизми на развитие на инфекцията са свръхразмножаване и инвазия на дрожди, живеещи нормално във влагалището, вагинална реинфекция от аноректалния тракт, сексуално предадена инфекция.

Клинична картина

Обикновено водещи симптоми са остър сърбеж, зачервяване, болезненост и/или парене в областта на вагината и вулвата и течение от вагината с вид на “пресечено мляко”. Дискомфортът се увеличава в дните преди менструацията. Класически белег са белите налепи по вагиналната стена и външните полови органи.

Кандидозен баланит (Balanitis candidotica)

Синоними: Candida balanitis, balanopostitis candidomycetica

Кандидозна инфекция на половия орган при мъжа, ангажираща glans penis със или без засягане на препуциума.

Етиология

Причинява се главно от вида Candida albicans и рядко от други видове от този род.

Клинична картина

Характеризира се с еритем, едем пo glans penis, придружени от болка, точковидни или по-големи налепи, понякога секреция от пениса, чувство за сърбеж и дискомфорт в тежките случаи може да се развие фимоза.

Кандидоза на кожата, кандидозно интертриго (Candidosis cutis

Intertrigo candidoticа)

Възпалително заболяване, ангажиращо големите гънки на тялото, причинено от дрожди от рода Candida.

 

Етиология

Candida albicans (95% от случаите), Candida tropicalis, Candida parapsilosis, Candida glabrata. Candida albicans и Candida tropicalis се откриват нормално в интертригинозните области. Под влияние на мацерацията и оклузията безсимптомното носителство може да премине в клинично проявено заболяване.

Клинична картина

Засягат се най-често субмамарните, глутеалните, ингвиналните и аксиларните гънки. Кожата в гънката е влажна, мацерирана, яркочервена, лъскава и болезнена.Обикновено има сателитни лезии, фликтени или пустули. Лечение на кожно-лигавичната кандидоза

От голямо значение за правилно провежданата терапия е премахването на предразполагащите за заболяването фактори – механични, хранителни, хуморални, имунологични и др.

Локализираните форми на кожна кандидоза могат да се лекуват с добър ефект с класическите локални средства, съдържащи кератолитични агенти, йодни съединения и др. С успех могат да се прилагат локално и Nystatin и азолни антимикотици. Ограничените и леки форми на лигавична кандидоза (орална и вулвовагинална) също могат да се третират с тези препарати в съответните орални и вагинални форми.

Лечението на обширните кожни интертригинозни лезии, както и на тежките и често рецидивиращи лигавични форми, налага прием на перорален антибиотик от азоловия или триазоловия ред за по-дълго време (Ketoconazole, Itraconazole, Fluconazole).

Лечение

Задължително е точната диагноза да предшества лечението, което също често отнема дълго време. Най-общо то е локално и системно чрез приемане на противогъбични лекарства под формата на таблетки или капсули.

Лечението на онихомикозите е необходимо, тъй като инфекцията се разпространява и по другите нокти на краката и впоследствие може да засегне и ноктите на ръцете.

Основен проблем при дългогодишно-протичаща гъбична инфекция е риска засегнатите кожни зони да станат входна врата за навлизане на бактерии с последващо развитие на инфекция.